ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ (неизв.-1321)
Цар (1300-1321), син на цар Георги Тертер I. С възкачването си на престола слага край на татарското господство в България. С помощта на чичо си Елтимир преодолява и недоволството на болярите, привърженици на Смилец. През първите години на царуването си води успешна война против Византия, в резултат на която възвръща в пределите на България областта между Източна Стара планина и Странджа. Поддържа търговски връзки с Венеция.
От други източници:
Теодор Светослав е син на цар Георги Тертер I от първия му брак и вероятно е роден някъде в началото на 70-те години на XIII в. Към 1279 г. Теодор Светослав и неговата майка са изпратени като заложници в Никея, а към 1281 г. е обявен годежът му с дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. През 1285 г. търновският патриарх Йоаким III успява да договори освобождаването на Теодор Светослав. След завръщането му в Търново синът на Георги Тертер е обявен официално за престолонаследник и "съцар". Към края на 80-те години Теодор Светослав е изпратен като заложник в Златната орда. През 1300 г. успява да избяга заедно с Чака, когото поставя на българския престол. Възползвайки се от междуособиците, обхванали Златната орда, и похода на татарския хан Токту срещу Търново, Теодор Светослав организира преврат срещу Чака и сам застава на българския престол. В знак на благодарност хан Токту отстъпва на българите областта Бесарабия и по този начин България възстановява своята власт на север от р. Дунав. След като стабилизира вътрешнополитическото си положение Теодор Светослав предприема военни действия срещу Византия, прераснали в четиригодишна война. Към българската територия отново са присъединени градовете между Месемврия и Агатопол. През лятото на 1304 г. Теодор Светослав нанася катастрофално поражение на войските на император Андроник II. Скоро след тези събития (през 1305) вдовицата на цар Смилец успява да привлече като византийски съюзник деспот Елтимир, което довежда до поход на българския владетел в земите на Елтимир и гибелта на деспота. През 1307 г. Теодор Светослав и Андроник II сключват мирен договор, признаващ териториалното разширение на България и скрепен с династичен брак между българския цар и дъщерята на Михаил IX Теодора. В израз на добра воля българският владетел изпраща жито на жителите на Константинопол, страдащи от липса на храни. Вероятно цар Теодор Светослав потърсил сближение и със Сърбия, след като Стефан Урош II Милутин изгонил третата си съпруга, сестрата на българския цар, защото според архиепископ Данило сръбският крал идва на посещение в Търново през 1311 г. (според други автори 1318). Известно е, че при управлението на Теодор Светослав сенатът на република Генуа издава два декрета, забраняващи търговията в подвластните нему земи. Предполага се, че този разрив в отношенията е следствие от опита на българския цар да наложи мита върху внасяните от генуезците стоки. През 1321 г. Византийската империя е обхваната от династична междуособица, което активизира българският владетел. Теодор Светослав предлага помощ на претендента за престола Андроник III срещу Андроник II, но младият претендент решава да не пристъпва към тясно обвързване с българския цар. Скоро след това Теодор Светослав починал и бил наследен от сина си Георги Тертер II.
